(Списък, съставен по правилата на съчинение-разсъждение по преживяно)
1. Вие носите от дома си всичко, което може да се използва на работното място. Купувате чанта, като гледате не дизайна, а нейната вместимост, така че да може да събира повече тетрадки.
2. Вашето семейство е принесено в жертва на образованието, то също работи с вас, нищо че не е на щат в училище. Работи тихо и безмълвно, но иначе проклина училището. Съдбата на вашето дете е да чака – в кабинета, в учителската стая, вкъщи, чака търпеливо.
3. Хората, които не работят в образованието, не разбират, когато вие говорите за своите 30 деца и 45 родители.
4. Всяка неформална среща с колеги неизбежно прераства в мини съвет, нищо че през цялото време сте се клели, че няма да говорите за училище.
5. Чуждите пари във вашето портмоне винаги са повече от собствените.
6. Вие скачате през нощта, за да запишете някоя гениална идея за утрешния урок по…
7. Вашият дом се задушава от вази и други ненужни вещи, които съвестта и сърцето ви не позволяват да подарите на някого.
8. Вие умеете да украсявате, залепвате, забивате гвоздеи, да боядисвате и чистите мебели, да работите до сутринта, да уговаряте, да прощавате, да промивате рани… Ходите болни на работа и винаги влизате в нечие положението.
9. Вие не умеете да почивате. Не можете да определите какво приемате на 15 септември – поздрави или съболезнования.
10. Във вашия живот има пет пъти повече поводи за празници от останалите: начало на учебната година, начало на втория срок, края на учебната година… и пет пъти повече поводи за главоболие.
11. Понякога не обръщате внимание на детето си, когато идва в класната ви стая, защото имате да броите учебници, тетрадки, бележници и…
Как знам това ли? Моята майка също е учителка. От години я наблюдавам и правя този списък. И, когато ѝ го показах, тя беше толкова учудена, колко верни са фактите. Не знам защо след като самата тя създава тези факти.
А вие, другите „даскали”, разпознахте ли се? Сигурна съм, че вашите деца се чувстват пренебрегнати понякога, също като мен. Трудно е да си дете на учител, но ние се гордем с вас.
Вилимира Райкова, 13 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар